ПОРТА НА ВЕТРОВЕТЕ – Сърдечна чакра
Местоположение: между четвъртия и петия прешлен на гръдния кош.
Име на санскрит: анахата, “непроизведен”, “неуязвим”.
Основен елемент: въздух.
Цвят: зелен.
Нота: Фа.
Семе на чакрата: звук «йам».
Ментален еквивалент: милосърдие, състрадание.
Емоционален еквивалент: любов.
Ендокринна система: тимусна жлеза.
Нервна система: сърдечен плексус.
Части на тялото: сърце, бели дробове, ръце.
Следствия от неправилното функциониране: астма, нарушения на кръвното налягане, сърдечни и белодробни заболявания, имунна недостатъчност, автоимунни заболявания.
Анахата означава „непроизведен“, което показва божественото ниво на енергия на тази чакра, символизиращо прехода към по-високи нива на съзнание. Тя заема централно място, свързвайки трите долни центъра – Муладхара, Свадхистана, Манипура – отразяващи материалната, физическа природа на човека, и трите горни центъра – Сахасрара, Аджна, Вишудха – отразяващи духовната, фина, нематериална природа на човека.
Геометричният символ – елемент на Анахата са два равностранни триъгълника, единият с върха надолу, а другият с върха нагоре, образуващи симетрична шестлъчева звезда (Звездата на Давид). И тъй като Анахата е отговорна за любовта, това означава, че физическата природа на човека трябва да бъде издигната до нивото на любовта, а духовната природа на човека трябва да се спусне до това ниво. Това е символа на хармоничен човек.
„Не убивай… любовта в себе си“
е една от централните заповеди на християнската религия. Физическият и смисъл или по-точно причинно-следствената връзка е, че когато работата на тази чакра е блокирана, тимусната жлеза на първо място не получава енергийно захранване, а тя отговаря за имунитета. Синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН), автоимунни заболявания, сърдечни и белодробни заболявания са резултат от неправилно функциониране на Анахата като енергиен център.
Любовта не е нещо абстрактно и неуловимо. “Бог е любов!” Най-висшето проявление на любовта е божествената любов. Това е милосърдие, универсална любов, безусловна по всякакви земни стандарти. Това е способността да изпитате това чувство. Това е постоянен поток от жива енергия, преминаващ през сърдечната чакра и достигащ до други хора.
Такава енергия сама по себе си има лечебна и трансформираща сила. Майка Тереза без съмнение беше живото въплъщение на тази сила, канал на божествена любов, който минаваше през нея. Самата тя пише за това: „Нека Той да ви изпразни и промени, а след това да напълни чашите на сърцата ви до ръба, така че вие на свой ред да можете да дадете от своето изобилие.“
Това измамно просто изявление очертава процеса на отваряне на сърцето. Първо сърцето трябва да се изпразни от егоистични желания – само по този начин може да се подготви пътят за превръщането му в център на безкористна любов. В крайна сметка, когато сърцето се отвори, то ще стане като чаша, пълна догоре с жива вода, превръщайки се в непресъхващ поток от божествена любов.
Отварянето на анахата укрепва аурата, изчиства я, балансира вътрешното движение на чувствата и енергиите и позволява на човек да почувства състояние на дълбока независимост от влиянията на света. Вече не разчита на мнението на другите за себе си. Той се превръща в самоиздържащ се човек. Овладяването на елемента въздух му позволява да лети – да извършва духовни полети към по-висши светове и да изживява състояния, по-висши от преди. Енергията на Анахата дарява човек с поетичен гений и дарба на красноречие. Анахата чакра се нарича още и Портата на ветровете.
Целта на Анахата е да проведе енергиите на Божествения свят на физическо ниво. Заемайки централно място между горните, духовни, и долните центрове, отразявайки физическата природа на човека, енергията на Анахата става по-осезаема и свързана с астралния свят. Точно както Божественият свят управлява менталния, така менталният свят управлява астралния.
Енергията на Анахата е любовта. Колкото по-голяма е степента на отвореност на чакрата, толкова по-голямо е влиянието й върху формирането на сетивната природа. Важно е да запомните, че говорим конкретно за способността да изпитате това чувство.
Можете да отнемете парите на човек, но не можете да отнемете способността му да ги печели. Можете да отнемете обекта на любовта на човек, но не можете да отнемете способността му да обича.
За съжаление, доста често срещаме ситуации, когато човек си забранява да обича. Това е или защитна реакция поради разочарования, преживени на любовния фронт, или човек смята проявата на любов към себе си за проява на егоизъм. „Обичай ближния си като себе си“. Как е възможно това?! Учеха ни да мислим първо за Родината, после за себе си. Не смесвайте Божия дар с бъркани яйца. Трябва да се изпълните с любов, да развиете тази способност в себе си.
„Ти не ме обичаш, но аз те обичам. Така че пази се от любовта ми! Любовна ли е новелата на Проспер Мариме „Кармен“? Не, не става въпрос за любов, а за страст. Това са различни неща. Страстта поражда егоизъм, притежание, ревност. Несподелената страст предизвиква гняв и жажда за отмъщение. Как завършват всички тези истории с Кармен, Земфира, Дездемона? Чрез убийство. „Не убивай… любовта в себе си“, защото преди да убиеш муха, комар, да не говорим за човек, първо трябва да убиеш любовта към мухата, комара, човека.
Вече говорихме за последствията от блокирането на сърдечния център. Палачите, които прогонват любовта, отглеждат похотта и гнева. “От любовта до омразата има само една крачка”.
Наличието на душевни рани, обиди и страдания в миналото води до блокиране на сърдечния център отзад. Не е необичайно сърдечната чакра да е блокирана както отпред, така и отзад.
Трябва да се каже, че много рядко се срещат хора, чиято сърдечна чакра е отворена отзад. А вариант, когато сърдечната чакра е затворена отпред и отворена отзад, почти не се среща.
Способността да обича е заложена в човека от момента на зачатието му и се проявява много преди детето да започне да говори.
Блокирането на сърдечния център отзад, а центърът отзад е свързан с миналото, показва, че човек не е научил Божествения урок, насочен към придобиване на Душата. Спомнете си какво почувствахме, какво си помислихме, когато за първи път ни се случи нещо, което по-късно нарекохме душевна рана. Много ме боли, но определено не ме боли тялото, не съм паднал, не съм се ударил, никой не ме е ударил. Така че душата е тази, която боли. След това идва осъзнаването на духовната природа чрез душевната болка в сравнение с физическата, телесна болка.
1) Аз имам Душа.
2) Душата може да боли.
3) Душевните страдания са по-силни от телесната болка.
4) Душата е много чувствителна, може да бъде наранена от дума, поглед, действие или бездействие.
5) Физическите рани зарастват, но душевните постоянно „кървят“. Ако отворите отново стара емоционална рана, това носи страдание както преди.
Каква е целта на Божествения урок? За да разберем, че всички хора имат също толкова чувствителни души. И не бихме искали да бъдем причина за душевната болка на друг човек до края на живота му. Следователно човек трябва да се опита да живее по такъв начин, че да не причинява душевни рани на други хора. Но по правило не научаваме урока от първия път. Вместо да станем по-внимателни и нежни към другите, ние се обиждаме, таим негодувание, което може да прерасне в гняв, а гневът изисква отмъщение. „Свято чувство“. Спомнете си Граф Монте Кристо.
Какво прави учителят, ако ученикът не си е научил урока? Повтаря го. Повтаря по-силно, по-убедително. Ето как някои хора трупат обиди цял живот и не могат да разберат „защо това им се случва“. В резултат на това те плащат с остеохондроза на гръдния кош, намален имунитет, автоимунни заболявания, белодробни заболявания и др.
Трябва да се отбележи, че емоционалните рани от детството ни съпътстват през целия ни живот, като внасят сериозни корекции в начина ни на мислене и действие. Емоционалните рани не са непременно свързани с противоположния пол и любовни преживявания.
Един привидно весел бизнесмен на средна възраст, на диагностиката показа блокаж в сърдечна чакра отзад, в резултат на психическа травма, веднага отговори: „Да, родителите ми не ми купиха колело, когато бях дете. Не са го купили, добре. Но те ми обещаха и не ми го купиха – това е обидното! „Това вече е четвъртият велосипед, който купувам за сина си!“ Но обидата си остава.
“Не обещавай на млада девойка вечна любов на Земята!”
Историята се повтори и с жена, която призна, че е таяла злоба към родителите си, които не са и купили количка за куклите. Така тя купила на дъщеря си най-скъпата количка за кукли. „Представяте ли си – възмути се тя, – дъщеря ми е безразлична към нея. Тя дори не докосва количката”. Ето я и обида от втори ред. — А вие попитахте ли дъщеря си какво иска? В отговор изненадани очи. — Може би иска скутер? – Направих смело предложение. Седмица по-късно ми казаха, че момичето самоотвержено кара скутер в двора.
Емоционалните рани ни учат да бъдем чувствителни към другите хора. Вярно е, че не всеки си научава уроците.
Какъв е Божественият план на съзнанието за чакра Анахата?
- Първо, осъзнаването, че любовта е способността да изпитваш чувство, а не присъствието на субект или обект на любов.
- Второ, осъзнаването на необходимостта постоянно да оставаме в потока на любовта.
- Трето, осъзнаването на обидата като Божествен урок, насочен към придобиване на Душата.
- Четвърто, приемете факта, че вашата Душа е станала толкова фина, чувствителна и мъдра единствено поради страданието, което е претърпяла, и следователно нейното положително въздействие е очевидно.
*Този материал е преведен от книгата на лечителя Виктор Руденко.